Раждането на дете и промяната от двойка в родители е огромно събитие. Особено с първото дете това е много значима промяна в живота. Почти всички родители са наясно с този факт и въпреки това (или тъкмо поради това?) сме готови да се откажем от начина си на живот, защото да имате деца е много по-важно от всички свободи на света, взети заедно.
Винаги ни казват колко страхотно и красиво е усещането за семейство, колко сгряващо душата е чувството, когато бебето се усмихне за първи път и ни посрещне с радостно ликуване сутрин.
Да, всичко това е чудесно, но и спомените за дните на спонтанно пазаруване с най-добрата приятелка, последвани от кино вечери също са чудесни, особено сега в тези първи моменти на интензивна грижа за бебето.
Случва се човек тайничко да се пита наум: „Какво съм си мислела, когато исках да стана майка?“ Особено нощем в два и половина, когато тениската отново е напоена с кърма и обичното бебе плаче, вероятно защото го боли коремчето или пък не – човек никога не знае със сигурност, Вие крачите в къщи, а клепачите Ви се затварят от изтощение дори в изправено положение.
Да, и това е част от майчинството, наред с всички хубави моменти, за които всички разказват. Все някога детето заспива в обятията Ви и Вие също, в полулегнало положение (в най-добрия случай в собственото Ви меко легло)... Колко ще продължава това и как да се справя с всичко?
Скъпи майки, казвам ви го: Ще става по-леко и по-добре.
Опитайте се изцяло и напълно да се отдадете на „новия си живот“, спете, докато спи и детето Ви и се насладете на деня по пижама, ако предходната нощ е била тежка. Разпределете силите си и помолете семейството си да Ви оставя приготвени ястия (или просто да не вдига шум, тъй като майката и бебето може да спят). Оставете настрана домакинските задължения. Ще имате безкрайно много време за тях, когато детето Ви е в пубертета.
Канете само гости, който Ви карат да се чувствате добре и помолете да Ви донасят сладкиши, по възможност с две допълнителни парчета (известно е, че кърменето Ви кара да огладнявате).
Впуснете се пълноценно в новата си роля, тъй като когато слънчицето Ви навърши няколко месеца, посещението в киното вече няма да е нереално, а и един-два часа разходка из града с най-добрата ви приятелка със сигурност ще са възможни.
Възползвайте се от помощ отвън – бащите или дори бабите и дядовците преливат от щастие, когато могат за час-два да разходят бебето. Подарете си малко почивка, малки оазиси за презареждане в ежедневието – да се откъснете за кратко от масата за повиване ще Ви дойде много добре. Ще забележите колко силно трябва да се възпирате от това да позвъните вкъщи, за да се уверите, че всичко е наред (какво толкова би могло да се случи? Една пълна пелена, сменена от баба – чудесно, една по-малко за Вас!).
Никоя майка не бива да се срамува от първоначална неувереност в себе си и от съмнението дали ѝ се удава ролята на майка. Пораждат се у всички, но когато се опитате да приемете ежедневието такова, каквото е, ще забележите колко по-спокойно приемате себе си и общуването с детето си. Времето, в което детето Ви е бебе, наистина е един от най-прекрасните и вълнуващи периоди в живота на една майка. За съжаление, често го осъзнаваме чак когато децата поотраснат и грижите за тях намалеят, но тогава тази първоначална магия вече я няма.